26 июл. 2007 г., 12:28

Сама

791 0 8
Сама съм в живота и в радост, и в мъка,
сама съм, а в мен боли ли, боли,
но смело аз своята орис ще нося,
ще гледам напред тъй, както преди.

Денят ще посрещам с усмивка красива
и пак със усмивка ще изпращам нощта,
дори и да знам, че, тъй зла и горчива,
ще блесне в очите ми нова сълза.

Напред аз ще гледам и пак ще се боря
за малко надежда и прах топлина,
дори и да страдам, не ще се оставя
да бъда сломена от малко тъга.

И вече получила своето щастие,
със други очи ще погледна света,
тогава ще кажа: "А малко нещастие
няма ли да ми пратиш, Боже, сега?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...