Jul 26, 2007, 12:28 PM

Сама

  Poetry
797 0 8
Сама съм в живота и в радост, и в мъка,
сама съм, а в мен боли ли, боли,
но смело аз своята орис ще нося,
ще гледам напред тъй, както преди.

Денят ще посрещам с усмивка красива
и пак със усмивка ще изпращам нощта,
дори и да знам, че, тъй зла и горчива,
ще блесне в очите ми нова сълза.

Напред аз ще гледам и пак ще се боря
за малко надежда и прах топлина,
дори и да страдам, не ще се оставя
да бъда сломена от малко тъга.

И вече получила своето щастие,
със други очи ще погледна света,
тогава ще кажа: "А малко нещастие
няма ли да ми пратиш, Боже, сега?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...