Сама
сама съм, а в мен боли ли, боли,
но смело аз своята орис ще нося,
ще гледам напред тъй, както преди.
Денят ще посрещам с усмивка красива
и пак със усмивка ще изпращам нощта,
дори и да знам, че, тъй зла и горчива,
ще блесне в очите ми нова сълза.
Напред аз ще гледам и пак ще се боря
за малко надежда и прах топлина,
дори и да страдам, не ще се оставя
да бъда сломена от малко тъга.
И вече получила своето щастие,
със други очи ще погледна света,
тогава ще кажа: "А малко нещастие
няма ли да ми пратиш, Боже, сега?"
© Цветелина Янкова All rights reserved.
