14 сент. 2007 г., 20:23

Сама

1.5K 0 10
Сърцето ми безспир тупти,
а вътре всичко ме боли!
Любовта ме задушава и
искам мъничко забрава.
Минават дни, седмици дори,
но нищичко не се мени.
Аз искам може би късмет
и едничка среща с теб.
Устните ни жадно да се слеят,
думите да се излеят.
Искам да докосваш всяка част от мен
и да останеш завинаги в моят плен!
Но всичко си остава скрито
вътре в моята душа!
Защо, кажи ми, ти така и нищо
не разбра!?!
След всяка наша среща ти сякаш
ми се подиграваш и тежкото решение
избрах сега!
По-добре без болка, но сама!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Рангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...