Sep 14, 2007, 8:23 PM

Сама

  Poetry
1.5K 0 10
Сърцето ми безспир тупти,
а вътре всичко ме боли!
Любовта ме задушава и
искам мъничко забрава.
Минават дни, седмици дори,
но нищичко не се мени.
Аз искам може би късмет
и едничка среща с теб.
Устните ни жадно да се слеят,
думите да се излеят.
Искам да докосваш всяка част от мен
и да останеш завинаги в моят плен!
Но всичко си остава скрито
вътре в моята душа!
Защо, кажи ми, ти така и нищо
не разбра!?!
След всяка наша среща ти сякаш
ми се подиграваш и тежкото решение
избрах сега!
По-добре без болка, но сама!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Рангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...