19 мар. 2009 г., 07:21

Сама!

Поэзия » Любовная

1.1K 0 2

Отново сама съм вече,
любовта бяга от мен надалече.
Сърцето ми изстина и затвори се,
отново сама... свърши се!
Нищо не е както преди,
всичко изчезна, на прах се разби,
чувствата в мен липсват напълно,
сърцето в гърдите стои безмълвно.
Думите, които изрича, са само сълзите,
плаче и плаче от ужаса в лъжите...!
Отново сама, така се получи...
и знаех, че така ще се случи...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mircata (Сираков Мирослав)

Аз обичам да казвам, че само от болката може да се роди нещо красиво. Съдейки по произведението ти още повече се обеждавам в това. Поздрав

2009-03-19T12:29:05+02:00
tedavshock (Теодора Николова)

Всички сме сами в такива моменти.И може би точно това е й е хубавото на самотата.Прави ни добри поети!

2009-03-19T08:37:53+02:00