24 июл. 2009 г., 14:46

Сама 

  Поэзия » Другая
549 0 3

Пак стоя сама...

А теб те няма...

Ах, как искам пак да сме двама...                           

Но не може...

И болката е толкова голяма...

В сърцето ми остави дълбока рана...

И знам, няма да се върнеш ти...

И няма да видиш моите сълзи...

Затова трябва да те забравя...

Но не знам как да го направя...

 

 

 

© Лудуту Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дорето ,добре го е казала...,да не се откажеш ей!...щом имаш вълнения които искаш да споделиш..!Ти си едва на 13,можеш да дадеш повече ,да бъдеш като талантите тук!Поздрав!
  • Усещането е незабравимо.
    Но не се забравя незабравимото,и е грях и жестокост тъжна,когато някой желае да забрави някого-убийство-безразличието е нещо което стои,мълчи,Нищо е...Подтискаща тежка болка,обезсмисля живота ценен и незабравим.
  • здравей! доста работа те чака.
Предложения
: ??:??