Сама

Поэзия » Другая

744 0 3

Пак стоя сама...

А теб те няма...

Ах, как искам пак да сме двама...

Но не може...

И болката е толкова голяма...

В сърцето ми остави дълбока рана...

И знам, няма да се върнеш ти...

И няма да видиш моите сълзи...

Затова трябва да те забравя...

Но не знам как да го направя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Yuleto111 (Юлиана Асенова)

Дорето ,добре го е казала...,да не се откажеш ей!...щом имаш вълнения които искаш да споделиш..!Ти си едва на 13,можеш да дадеш повече ,да бъдеш като талантите тук!Поздрав!

2009-07-24T16:54:00+03:00
gefita (Георги Табаков)

Усещането е незабравимо.
Но не се забравя незабравимото,и е грях и жестокост тъжна,когато някой желае да забрави някого-убийство-безразличието е нещо което стои,мълчи,Нищо е...Подтискаща тежка болка,обезсмисля живота ценен и незабравим.

2009-07-24T16:01:22+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

здравей! доста работа те чака.

2009-07-24T14:47:04+03:00