Сама

Poetry » Other

747 0 3

Пак стоя сама...

А теб те няма...

Ах, как искам пак да сме двама...

Но не може...

И болката е толкова голяма...

В сърцето ми остави дълбока рана...

И знам, няма да се върнеш ти...

И няма да видиш моите сълзи...

Затова трябва да те забравя...

Но не знам как да го направя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Yuleto111 (Юлиана Асенова)

Дорето ,добре го е казала...,да не се откажеш ей!...щом имаш вълнения които искаш да споделиш..!Ти си едва на 13,можеш да дадеш повече ,да бъдеш като талантите тук!Поздрав!

2009-07-24T16:54:00+03:00
gefita (Георги Табаков)

Усещането е незабравимо.
Но не се забравя незабравимото,и е грях и жестокост тъжна,когато някой желае да забрави някого-убийство-безразличието е нещо което стои,мълчи,Нищо е...Подтискаща тежка болка,обезсмисля живота ценен и незабравим.

2009-07-24T16:01:22+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

здравей! доста работа те чака.

2009-07-24T14:47:04+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0