5 мая 2020 г., 22:45

Сама

895 0 0

Колко пъти се удрях в стената,

на парчета разбивах се даже до смърт.

Усещах изнемощяла душата,

а Бог към молитвите ми, толкова твърд.

 

Нокти във дланите впивах от болка,

във шепите събирах всички сълзи.

На мъката моя, бях доброволка

и пуснах до мене, смъртта да пълзи.

 

И падах! И ставах! Цялата посиняла,

но сама всеки път се изправях.

Със последна въздишка полуоживяла,

шепота на живота... долавях.

 

И във този момент Бог ми показа,

че лошото в добро се превръща.

И като вяра имам, той ми доказа,

че съдбата пак с любов, ме прегръща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Маринкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...