ИлианаМаринкова (Илиана Маринкова)
12 4
May 5, 2020, 10:45 PM

Сама 

  Poetry
5.0 (1)
732 0 0
Колко пъти се удрях в стената,
на парчета разбивах се даже до смърт.
Усещах изнемощяла душата,
а Бог към молитвите ми, толкова твърд.
Нокти във дланите впивах от болка,
във шепите събирах всички сълзи.
На мъката моя, бях доброволка
и пуснах до мене, смъртта да пълзи.
И падах! И ставах! Цялата посиняла,
но сама всеки път се изправях.
Със последна въздишка полуоживяла,
шепота на живота... долавях. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Маринкова All rights reserved.

Random works
  • БогданаКалъчева (Богдана Калъчева) Първата
    Първата
  • SoulBansha (F. G. R.) It's nice
    How nice is a person to be lonely- all alone against the evils of the world; from the shackles of th...
  • shisharka (Райна Маргина) Щастливо детство
    Щастливо детство Аз помня и още обичам нивята с пшеница и ръж, босонога и днес да потичам да ме окъп...
  • Kalisi (D.) - Don't <FRIEND> me, baby!
    Yeah... Oh...no.. What the hell! We became friends on Facebook.. ......

More works »