Сама
Сама
Душата ми със устни докосни,
очите целуни ми, прегърни ме!
Послушай как сърцето ми тупти!
Със твоята прегръдка ти стопли ме!
Бях сама, а липсваше ми ти!
Исках те! Желаех те и чаках!
Нощем търсех сред безброй звезди
знак от теб. Сама оставах в мрака.
Тишината много ми тежи!
В стаята притискат ме стените.
Аз не знаех, че така боли!
Тъмнината дебне от ъглите.
Като птица в клетка, без криле.
без надежда свойте дни живея!
И да литна в синьото небе
искам, и за този миг копнея!
Знам, че ще се върнеш някой ден.
Научих се да съм сама, да чакам.
Всеки миг година е за мен,
и всеки миг да дойдеш те очаквам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
