Jul 10, 2020, 7:47 AM

Сама

  Poetry » Love
802 1 0

 

Сама

 

 

Душата ми със устни докосни,

очите целуни ми, прегърни ме!

Послушай как сърцето ми тупти!

Със твоята прегръдка ти стопли ме!

 

Бях сама, а липсваше ми ти!

Исках те! Желаех те и чаках!

Нощем търсех сред безброй звезди

знак от теб. Сама оставах в мрака.

 

Тишината много ми тежи!

В стаята притискат ме стените.

Аз не знаех, че така боли!

Тъмнината дебне от ъглите.

 

Като птица в клетка, без криле.

без надежда свойте дни живея!

И да литна в синьото небе

искам, и за този миг копнея!

 

Знам, че ще се върнеш някой ден.

Научих се да съм сама, да чакам.

Всеки миг година е за мен,

и всеки миг да дойдеш те очаквам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....