/посвещавам го на софиянци/
Пак стоя сама,
а е толкова рано сутринта.
Не чувам навън птича песен,
не чувам невинен детски смях.
Чувствам, че света за мен е тесен,
нямам място в него аз.
Разхождам се из апартамента,
и пак осъзнавам колко съм сама.
Така минават дните,
виждам навън намръщени хорските лица.
Ах колко болка аз усещам, ...