Сама
/посвещавам го на софиянци/
Пак стоя сама,
а е толкова рано сутринта.
Не чувам навън птича песен,
не чувам невинен детски смях.
Чувствам, че света за мен е тесен,
нямам място в него аз.
Разхождам се из апартамента,
и пак осъзнавам колко съм сама.
Така минават дните,
виждам навън намръщени хорските лица.
Ах колко болка аз усещам,
когато вечер пак прибирам се сама.
Усмивки дори не виждам,
замъглени са и детските лица.
И този свят така себичен,
обрича ме пак да съм сама.
Щастието надалече бяга,
сякаш заради мене и то страда.
И виждам пaк и този ден,
виждам, че всеки от нас е толкова студен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ааа Всички права запазени
Да,хората напоследък са станали студени,отчуждени,но в София според мен положението е най-лошо.Когато ходя в други градове винаги срещам много повече топлина,повече усмивки..хората извън София за мен са по-топли.Аз съм си от София и винаги когато след почивка в провинцията се връщам тук виждам много повече депресирани и измъчени хора от където и да било.Именно затова го посветих на софиянци.
