Сама
Седя сама замислена дълбоко във нощта и чувам как навън вали дъжда..
Във въображението си виждам твоя образ и протягам ръка да те докосна,но ти изчезваш..губиш се нейде в тъмнината.
Изричам думите:"Обичам те",но ти не реагираш,за теб вече те не значат нищо..защо?
Нима не ме обичаш вече?
Нали кълнеше се във вечна обич!
Защо ме караше да вярвам,че за теб съм всичко?!
Разби сърцето ми!
А то те оби4аше силно,беше готово на всичко за теб,но ти се подира..смачка го и го захвърли!
Във въображението си виждам твоя образ и протягам ръка да те докосна,но ти изчезваш..губиш се нейде в тъмнината.
Изричам думите:"Обичам те",но ти не реагираш,за теб вече те не значат нищо..защо?
Нима не ме обичаш вече?
Нали кълнеше се във вечна обич!
Защо ме караше да вярвам,че за теб съм всичко?!
Разби сърцето ми!
А то те оби4аше силно,беше готово на всичко за теб,но ти се подира..смачка го и го захвърли!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Все права защищены
