Изгревът събужда моите чувства дъкбоки, истински и необятни. 

А залезът  отнема всичко истинско и обяснимо.

Любовта бавно си отива. 

Сърцето страда безутешно за всичко преживяно и красиво. 

Погледите се пресичат, телата се отдалечават. 

Сълзите бликват в миг от нейните очи и бавно по тялото се стичат.

Кърви сърцето, ранено от любов сломена, пареща и силна. 

Мечтите й във прах превърна, а в любовта той нова страница отгърна.
Сама е тя сега, сама със нейната тъга  и спомените живи... ;( 
 

                                                                                                        Обичам те!