Изгревът събужда моите чувства дъкбоки, истински и необятни.
А залезът отнема всичко истинско и обяснимо.
Любовта бавно си отива.
Сърцето страда безутешно за всичко преживяно и красиво.
Погледите се пресичат, телата се отдалечават.
Сълзите бликват в миг от нейните очи и бавно по тялото се стичат.
Кърви сърцето, ранено от любов сломена, пареща и силна.
Мечтите й във прах превърна, а в любовта той нова страница отгърна.
Сама е тя сега, сама със нейната тъга и спомените живи... ;(
Обичам те!