9.04.2008 г., 18:51 ч.

Сама 

  Поезия » Любовна
785 0 1

Изгревът събужда моите чувства дъкбоки, истински и необятни. 

А залезът  отнема всичко истинско и обяснимо.

Любовта бавно си отива. 

Сърцето страда безутешно за всичко преживяно и красиво. 

Погледите се пресичат, телата се отдалечават. 

Сълзите бликват в миг от нейните очи и бавно по тялото се стичат.

Кърви сърцето, ранено от любов сломена, пареща и силна. 

Мечтите й във прах превърна, а в любовта той нова страница отгърна.
Сама е тя сега, сама със нейната тъга  и спомените живи... ;( 
 

                                                                                                        Обичам те!

© Мимс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не ридай..,не се мъчи.
    Дръж се гордо,не плачи..
    Днес е болка и боде,боли,
    ала иде Утро-Ден красив,
    Времето лекува-Болката ще умъртви..

    Добре пишеш, поздрави
Предложения
: ??:??