Полъх на лято, или спомен,
в зимен ден, замъглен от тъга.
Припев на песен любовна,
или просто напев болезнен (вече) от минали дни...
Всичко носи абсурди във себе си.
Даже и моето изчезване в сянката на мрака.
Изоставих Луната сама, не изчаках,
със звездите поне сбогом да си кажа.
Случи се, избягах, макар и по неволя...
От вас себе си скрих...
Сълзи от очите се ронят
и те като мене толкова сами. ...