Сама без вас (за всички от сайта)
Полъх на лято, или спомен,
в зимен ден, замъглен от тъга.
Припев на песен любовна,
или просто напев болезнен (вече) от минали дни...
Всичко носи абсурди във себе си.
Даже и моето изчезване в сянката на мрака.
Изоставих Луната сама, не изчаках,
със звездите поне сбогом да си кажа.
Случи се, избягах, макар и по неволя...
От вас себе си скрих...
Сълзи от очите се ронят
и те като мене толкова сами.
А усещания в душата - милиони...
На кое ли да се доверя?
Не ме е страх, че ще бъда забравена! Не!
Страх ме е, че без вас останах толкова сама....
Посветено на хората от сайта
в зимен ден, замъглен от тъга.
Припев на песен любовна,
или просто напев болезнен (вече) от минали дни...
Всичко носи абсурди във себе си.
Даже и моето изчезване в сянката на мрака.
Изоставих Луната сама, не изчаках,
със звездите поне сбогом да си кажа.
Случи се, избягах, макар и по неволя...
От вас себе си скрих...
Сълзи от очите се ронят
и те като мене толкова сами.
А усещания в душата - милиони...
На кое ли да се доверя?
Не ме е страх, че ще бъда забравена! Не!
Страх ме е, че без вас останах толкова сама....
Посветено на хората от сайта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
