9 июн. 2007 г., 10:50

Сама го нося 

  Поэзия
593 0 3

Слънцето изпича кървавите капки,
родени от раните по моето лице.
Аз вървя към своята Голгота
и кръста нося с двете си ръце.

И болката от трънния венец
е вече недоловима...
Грешката, която плащам,
е сладка, но непростима.

Но аз вървя напред и нагоре.
Вървя и не искам да спирам.
Усещам как душата ме напуска,
усещам бавно че умирам.


       Благодаря на Николай Драгиев за редакцията :)

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??