9 jun 2007, 10:50

Сама го нося 

  Poesía
599 0 3

Слънцето изпича кървавите капки,
родени от раните по моето лице.
Аз вървя към своята Голгота
и кръста нося с двете си ръце.

И болката от трънния венец
е вече недоловима...
Грешката, която плащам,
е сладка, но непростима.

Но аз вървя напред и нагоре.
Вървя и не искам да спирам.
Усещам как душата ме напуска,
усещам бавно че умирам.


       Благодаря на Николай Драгиев за редакцията :)

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??