9.06.2007 г., 10:50 ч.

Сама го нося 

  Поезия
592 0 3

Слънцето изпича кървавите капки,
родени от раните по моето лице.
Аз вървя към своята Голгота
и кръста нося с двете си ръце.

И болката от трънния венец
е вече недоловима...
Грешката, която плащам,
е сладка, но непростима.

Но аз вървя напред и нагоре.
Вървя и не искам да спирам.
Усещам как душата ме напуска,
усещам бавно че умирам.


       Благодаря на Николай Драгиев за редакцията :)

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??