23 дек. 2006 г., 17:30

Сама ( На Силвия )

1.5K 0 8

Сама ( На Силвия )

И последния приятел си замина,
а вяра толкова му имах аз.
Как сега ще го отмина,
без да чуя топлия му глас?!

Кой сега ще плаче с мене?
С кой ли ще смея под дъжда?
Със кого ли ще изляза в лошо време,
за да се върна мокра през нощта?

Сега дори е празна самотата,
и няма с кой да си я поделя.
А през сълзи ми крещи душата -
"Трябва с някого да споделя !!!"

И мъка, болка ме разкъсват вече,
а от очите ми тече поредната сълза...
Приятелко, аз знам, че си далече...
но върни се... да не съм сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прочетох и трите ти стиха Стеф. и съм очарована от тях! Имаш голям потенциал! Дерзай! 6 от мен с много усмивки
  • Поздрав!
    Искрен стих!
    6
  • поздравления..
  • Стихотворението е написано от едно страхотно момиче.Имам честа да я познавам и наричам своя сестра макари да не е родствена,което не е от значение,важното е че я чуствам такава.Има талант във всичко с което се захване и не се и съмнявам че е направила такова хубаво стихотворение.Историята е такава каквато е описана в стиха,да Силвия е малко странна личност ,но горе главата звездичке аз съм все още тук и не мисля да повторя нейната постъпка.Успяваш вяв всичко с което се захванеш,и все пак ти пожелавам успех в начинанията.Ти можеш!
  • Истинските приятели,не са тези които
    ни избавят от скуката и с които споделяме.
    Истинските приятели са отражение
    на нашето "Аз"!
    Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...