Сама ( На Силвия )
Сама ( На Силвия )
И последния приятел си замина,
а вяра толкова му имах аз.
Как сега ще го отмина,
без да чуя топлия му глас?!
Кой сега ще плаче с мене?
С кой ли ще смея под дъжда?
Със кого ли ще изляза в лошо време,
за да се върна мокра през нощта?
Сега дори е празна самотата,
и няма с кой да си я поделя.
А през сълзи ми крещи душата -
"Трябва с някого да споделя !!!"
И мъка, болка ме разкъсват вече,
а от очите ми тече поредната сълза...
Приятелко, аз знам, че си далече...
но върни се... да не съм сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
