23.12.2006 г., 17:30

Сама ( На Силвия )

1.5K 0 8

Сама ( На Силвия )

И последния приятел си замина,
а вяра толкова му имах аз.
Как сега ще го отмина,
без да чуя топлия му глас?!

Кой сега ще плаче с мене?
С кой ли ще смея под дъжда?
Със кого ли ще изляза в лошо време,
за да се върна мокра през нощта?

Сега дори е празна самотата,
и няма с кой да си я поделя.
А през сълзи ми крещи душата -
"Трябва с някого да споделя !!!"

И мъка, болка ме разкъсват вече,
а от очите ми тече поредната сълза...
Приятелко, аз знам, че си далече...
но върни се... да не съм сама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох и трите ти стиха Стеф. и съм очарована от тях! Имаш голям потенциал! Дерзай! 6 от мен с много усмивки
  • Поздрав!
    Искрен стих!
    6
  • поздравления..
  • Стихотворението е написано от едно страхотно момиче.Имам честа да я познавам и наричам своя сестра макари да не е родствена,което не е от значение,важното е че я чуствам такава.Има талант във всичко с което се захване и не се и съмнявам че е направила такова хубаво стихотворение.Историята е такава каквато е описана в стиха,да Силвия е малко странна личност ,но горе главата звездичке аз съм все още тук и не мисля да повторя нейната постъпка.Успяваш вяв всичко с което се захванеш,и все пак ти пожелавам успех в начинанията.Ти можеш!
  • Истинските приятели,не са тези които
    ни избавят от скуката и с които споделяме.
    Истинските приятели са отражение
    на нашето "Аз"!
    Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...