Dec 23, 2006, 5:30 PM

Сама ( На Силвия )

  Poetry
1.5K 0 8

Сама ( На Силвия )

И последния приятел си замина,
а вяра толкова му имах аз.
Как сега ще го отмина,
без да чуя топлия му глас?!

Кой сега ще плаче с мене?
С кой ли ще смея под дъжда?
Със кого ли ще изляза в лошо време,
за да се върна мокра през нощта?

Сега дори е празна самотата,
и няма с кой да си я поделя.
А през сълзи ми крещи душата -
"Трябва с някого да споделя !!!"

И мъка, болка ме разкъсват вече,
а от очите ми тече поредната сълза...
Приятелко, аз знам, че си далече...
но върни се... да не съм сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочетох и трите ти стиха Стеф. и съм очарована от тях! Имаш голям потенциал! Дерзай! 6 от мен с много усмивки
  • Поздрав!
    Искрен стих!
    6
  • поздравления..
  • Стихотворението е написано от едно страхотно момиче.Имам честа да я познавам и наричам своя сестра макари да не е родствена,което не е от значение,важното е че я чуствам такава.Има талант във всичко с което се захване и не се и съмнявам че е направила такова хубаво стихотворение.Историята е такава каквато е описана в стиха,да Силвия е малко странна личност ,но горе главата звездичке аз съм все още тук и не мисля да повторя нейната постъпка.Успяваш вяв всичко с което се захванеш,и все пак ти пожелавам успех в начинанията.Ти можеш!
  • Истинските приятели,не са тези които
    ни избавят от скуката и с които споделяме.
    Истинските приятели са отражение
    на нашето "Аз"!
    Поздрав за стиха!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...