Dec 23, 2006, 5:30 PM

Сама ( На Силвия )

  Poetry
1.5K 0 8

Сама ( На Силвия )

И последния приятел си замина,
а вяра толкова му имах аз.
Как сега ще го отмина,
без да чуя топлия му глас?!

Кой сега ще плаче с мене?
С кой ли ще смея под дъжда?
Със кого ли ще изляза в лошо време,
за да се върна мокра през нощта?

Сега дори е празна самотата,
и няма с кой да си я поделя.
А през сълзи ми крещи душата -
"Трябва с някого да споделя !!!"

И мъка, болка ме разкъсват вече,
а от очите ми тече поредната сълза...
Приятелко, аз знам, че си далече...
но върни се... да не съм сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочетох и трите ти стиха Стеф. и съм очарована от тях! Имаш голям потенциал! Дерзай! 6 от мен с много усмивки
  • Поздрав!
    Искрен стих!
    6
  • поздравления..
  • Стихотворението е написано от едно страхотно момиче.Имам честа да я познавам и наричам своя сестра макари да не е родствена,което не е от значение,важното е че я чуствам такава.Има талант във всичко с което се захване и не се и съмнявам че е направила такова хубаво стихотворение.Историята е такава каквато е описана в стиха,да Силвия е малко странна личност ,но горе главата звездичке аз съм все още тук и не мисля да повторя нейната постъпка.Успяваш вяв всичко с което се захванеш,и все пак ти пожелавам успех в начинанията.Ти можеш!
  • Истинските приятели,не са тези които
    ни избавят от скуката и с които споделяме.
    Истинските приятели са отражение
    на нашето "Аз"!
    Поздрав за стиха!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...