23 dic 2006, 17:30

Сама ( На Силвия )

  Poesía
1.5K 0 8

Сама ( На Силвия )

И последния приятел си замина,
а вяра толкова му имах аз.
Как сега ще го отмина,
без да чуя топлия му глас?!

Кой сега ще плаче с мене?
С кой ли ще смея под дъжда?
Със кого ли ще изляза в лошо време,
за да се върна мокра през нощта?

Сега дори е празна самотата,
и няма с кой да си я поделя.
А през сълзи ми крещи душата -
"Трябва с някого да споделя !!!"

И мъка, болка ме разкъсват вече,
а от очите ми тече поредната сълза...
Приятелко, аз знам, че си далече...
но върни се... да не съм сама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох и трите ти стиха Стеф. и съм очарована от тях! Имаш голям потенциал! Дерзай! 6 от мен с много усмивки
  • Поздрав!
    Искрен стих!
    6
  • поздравления..
  • Стихотворението е написано от едно страхотно момиче.Имам честа да я познавам и наричам своя сестра макари да не е родствена,което не е от значение,важното е че я чуствам такава.Има талант във всичко с което се захване и не се и съмнявам че е направила такова хубаво стихотворение.Историята е такава каквато е описана в стиха,да Силвия е малко странна личност ,но горе главата звездичке аз съм все още тук и не мисля да повторя нейната постъпка.Успяваш вяв всичко с което се захванеш,и все пак ти пожелавам успех в начинанията.Ти можеш!
  • Истинските приятели,не са тези които
    ни избавят от скуката и с които споделяме.
    Истинските приятели са отражение
    на нашето "Аз"!
    Поздрав за стиха!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...