13 авг. 2009 г., 12:48

Сама, ограбена, безмълвна, гола... 

  Поэзия » Белые стихи
1609 0 4

Премина с гняв на буря този ден,

ограби ме и пуста ме остави

   да бродя по безлюдните улици,

      притихнали сред мрака на нощта...

 

И както скитах се сама и пуста,

безмълвен зов се спусна от небето,

нахално кацна върху мойто рамо,

лукаво се усмихна и измамни рими ми зашепна.

   В миг сграбчи ръката ми студена

   и без да мога аз да се опомня,

   пристъпвах с него из града...

         Прокрадвахме се между улиците пусти,

         стаили дъх в очакване на нещо,

         следящи всяка моя стъпка...

         И спряхме се най-после,

         но зовът нахален отлетя

                                                и остави ме сама...

 

Огледах се наоколо трепереща - пред мен морето се разпени.

Стоях сама,

                    ограбена,

                                     безмълвна,

                                                         гола...

а вечер ледена и черна, приветстваше ме в своите покои.

Със поглед сив следях вълните,

облъхващи ме с леден дъх...

и душата ми се сля с нощта във този миг.

Болка ледна прониза ми плътта - вълна разбила се бе в мен...

и с остър вик пронизах мрака аз,

но грабна ме в обятията си морето,

целуна ме със страстта си ледна,

погълна всички мои сили

и безпомощна се свлякох в дълбините...

С вълните бурни в танц се аз понесох,

в безплътната им пяна се стопих,

замрях в обятията на морето...

 

И пак сама,

                     ограбена,

                                       безмълвна,

                                                           гола

душата ми се слива с мрака,

чезнеща сред морските вълни,

до болка впиващи се в безплътността ù...

 

Крещя, но няма кой да чуе,

сълзи не мога да отроня...

Гърми морето с бясна сила,

топя се бавно, безнадеждно -

                                                       сама,

                                                                 ограбена,

                                                                                   безмълвна,

                                                                                                        гола...

© Гергана Тодорова-Вачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • в момента опитвам, но ми е доста трудно. И преди съм опитвала с проза, но винаги се отказвам, по-лесно ми е да си излея мислите в стих. Но все пак продължавам да опитвам Благодаря!
  • Добре дошла и от мен!
    Пишеш интерсено и имаш талант!
    Защо не опиташ и с проза?...
  • О, и твоята творба е страхотна! Много въздействащ стих имаш, браво, браво!
  • Искрено благодаря за топлото посрещане! Щастлива съм че попаднах на този невероятен сайт, който ми предостави възможността да покажа творчеството си пред други. Наистина много благодаря за прекрасните думи относно произведението ми. За мен е огромно удоволствие, че това беше първия коментар, който получих тук, отново благодаря!
Предложения
: ??:??