Сама, ограбена, безмълвна, гола...
Премина с гняв на буря този ден,
ограби ме и пуста ме остави
да бродя по безлюдните улици,
притихнали сред мрака на нощта...
И както скитах се сама и пуста,
безмълвен зов се спусна от небето,
нахално кацна върху мойто рамо,
лукаво се усмихна и измамни рими ми зашепна.
В миг сграбчи ръката ми студена
и без да мога аз да се опомня,
пристъпвах с него из града...
Прокрадвахме се между улиците пусти,
стаили дъх в очакване на нещо,
следящи всяка моя стъпка...
И спряхме се най-после,
но зовът нахален отлетя
и остави ме сама...
Огледах се наоколо трепереща - пред мен морето се разпени.
Стоях сама,
ограбена,
безмълвна,
гола...
а вечер ледена и черна, приветстваше ме в своите покои.
Със поглед сив следях вълните,
облъхващи ме с леден дъх...
и душата ми се сля с нощта във този миг.
Болка ледна прониза ми плътта - вълна разбила се бе в мен...
и с остър вик пронизах мрака аз,
но грабна ме в обятията си морето,
целуна ме със страстта си ледна,
погълна всички мои сили
и безпомощна се свлякох в дълбините...
С вълните бурни в танц се аз понесох,
в безплътната им пяна се стопих,
замрях в обятията на морето...
И пак сама,
ограбена,
безмълвна,
гола
душата ми се слива с мрака,
чезнеща сред морските вълни,
до болка впиващи се в безплътността ù...
Крещя, но няма кой да чуе,
сълзи не мога да отроня...
Гърми морето с бясна сила,
топя се бавно, безнадеждно -
сама,
ограбена,
безмълвна,
гола...
© Гергана Тодорова-Вачева All rights reserved.
Благодаря! 
