26 сент. 2011 г., 20:54

Сама си

1.3K 0 4

  *  *  *

 

Сама си – крещи тишината.
Сама си – стените крещят.
Сама си – нашепва го вятърът.
Сама си – плаче дъждът.

Сега си – нашепва ми времето.
Сега си.  Утре не си.
Не чакай да ти отнемат
последните чисти сълзи.

Очаквам – прошепвам на себе си.
Очаквам... Кого ли? Защо?
А животът дълбае лицето ми
с най-грубото свое длето.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова ми е познато! Но тук не си сама.
  • Благодаря!
  • Разтърсващ стих!!! Много силен и добре написан, усетих болката от самотата...Поздрав от мен, много харесах!

    "А животът дълбае лицето ми
    с най-грубото свое длето."
  • "Сега си.Утре не си."
    Изживей всеки миг пълноценно! Поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...