alistef (Албена Стефанова)
177 372
26.09.2011 г., 20:54 ч.

Сама си 

  Поезия » Любовна
894 0 4

  *  *  *

 

Сама си – крещи тишината.
Сама си – стените крещят.
Сама си – нашепва го вятърът.
Сама си – плаче дъждът.

Сега си – нашепва ми времето.
Сега си.  Утре не си.
Не чакай да ти отнемат
последните чисти сълзи.

Очаквам – прошепвам на себе си.
Очаквам... Кого ли? Защо?
А животът дълбае лицето ми
с най-грубото свое длето.

 

© Албена Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова ми е познато! Но тук не си сама.
  • Благодаря!
  • Разтърсващ стих!!! Много силен и добре написан, усетих болката от самотата...Поздрав от мен, много харесах!

    "А животът дълбае лицето ми
    с най-грубото свое длето."
  • "Сега си.Утре не си."
    Изживей всеки миг пълноценно! Поздравления!
Предложения
: ??:??