10 сент. 2014 г., 00:42

Сама съм

1.2K 0 3

Сама съм

 

Боса, с коса

от тежка роса,

под нощния дъжд се прибирам.

Пищяща луна,

освети вечерта,

и аз видях къде се намирам.

 

Сълзите скрих

и с повея тих

нежно през прага влетях.

Мене изтрих,

да, и теб бих,

но тогава за тебе запях.

 

Аромат, топлина,

радост една

цари сякаш в моята къща.

Свита, в тъма,

аз заспивам сама

и мисъл за теб ме прегръща.

16.12.2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Познато чувство..., малко тъжно, но пълно с надежда!
  • Топъл нежен стих!Пропит с любов ,човечност и саможертва.Последния куплет ме заплени.Поздрави за хубавия стих!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...