Сама съм
Боса, с коса
от тежка роса,
под нощния дъжд се прибирам.
Пищяща луна,
освети вечерта,
и аз видях къде се намирам.
Сълзите скрих
и с повея тих
нежно през прага влетях.
Мене изтрих,
да, и теб бих,
но тогава за тебе запях.
Аромат, топлина,
радост една
цари сякаш в моята къща.
Свита, в тъма,
аз заспивам сама
и мисъл за теб ме прегръща.
16.12.2013
© Фери Все права защищены