Сама съм
Боса, с коса
от тежка роса,
под нощния дъжд се прибирам.
Пищяща луна,
освети вечерта,
и аз видях къде се намирам.
Сълзите скрих
и с повея тих
нежно през прага влетях.
Мене изтрих,
да, и теб бих,
но тогава за тебе запях.
Аромат, топлина,
радост една
цари сякаш в моята къща.
Свита, в тъма,
аз заспивам сама
и мисъл за теб ме прегръща.
16.12.2013
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
