Сама съм
Боса, с коса
от тежка роса,
под нощния дъжд се прибирам.
Пищяща луна,
освети вечерта,
и аз видях къде се намирам.
Сълзите скрих
и с повея тих
нежно през прага влетях.
Мене изтрих,
да, и теб бих,
но тогава за тебе запях.
Аромат, топлина,
радост една
цари сякаш в моята къща.
Свита, в тъма,
аз заспивам сама
и мисъл за теб ме прегръща.
16.12.2013
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
