Сама съм
Боса, с коса
от тежка роса,
под нощния дъжд се прибирам.
Пищяща луна,
освети вечерта,
и аз видях къде се намирам.
Сълзите скрих
и с повея тих
нежно през прага влетях.
Мене изтрих,
да, и теб бих,
но тогава за тебе запях.
Аромат, топлина,
радост една
цари сякаш в моята къща.
Свита, в тъма,
аз заспивам сама
и мисъл за теб ме прегръща.
16.12.2013
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
