Сама съм
Боса, с коса
от тежка роса,
под нощния дъжд се прибирам.
Пищяща луна,
освети вечерта,
и аз видях къде се намирам.
Сълзите скрих
и с повея тих
нежно през прага влетях.
Мене изтрих,
да, и теб бих,
но тогава за тебе запях.
Аромат, топлина,
радост една
цари сякаш в моята къща.
Свита, в тъма,
аз заспивам сама
и мисъл за теб ме прегръща.
16.12.2013
© Фери All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
