11 июл. 2007 г., 23:44

Сама съм 

  Поэзия
522 0 1
          
                 Сама съм


Сама съм...Бягам, а навън вали.
Часове в непрестанен бяг или
само няколко минути.
Дъждовните капки се смесват
със сълзите в очите ми...
Искам да избягам...Да избягам
от мисълта, че съм те изгубила
Усещам как нещо вътре в мен
умира.
Нямам сили, изчерпана съм....
ти ми взе всичко!Сега съм като
един жив труп.
Продължавам да бягам....
Пътят  е същия както преди.
Нашият път...Път пазител на
дълбоки чувства,срещи и раздели
...Но пътят свърши

© Алекс Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно...
    Поздрав за истинския стих!!!
Предложения
: ??:??