11.07.2007 г., 23:44 ч.

Сама съм 

  Поезия
499 0 1
          
                 Сама съм


Сама съм...Бягам, а навън вали.
Часове в непрестанен бяг или
само няколко минути.
Дъждовните капки се смесват
със сълзите в очите ми...
Искам да избягам...Да избягам
от мисълта, че съм те изгубила
Усещам как нещо вътре в мен
умира.
Нямам сили, изчерпана съм....
ти ми взе всичко!Сега съм като
един жив труп.
Продължавам да бягам....
Пътят  е същия както преди.
Нашият път...Път пазител на
дълбоки чувства,срещи и раздели
...Но пътят свърши

© Алекс Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно...
    Поздрав за истинския стих!!!
Предложения
: ??:??