harmony92 (Джоана )
21 29
27 июл. 2010 г., 22:04

Сама съм... 

  Поэзия » Философская
734 0 3

Сама съм...

 

Потапям се в мъгла от чувства,

в сълзи и смях залива се брегът.

Танцуват лудо нощни пеперуди...

Или пък здрачът губи се в контура сляп.

 

В красивата безкрайност на морето

вълните плискат своя гняв.

Очаквана почивка за сърцето

ли бе за мене тоя бряг?

 

Аз боря се, вървя и скитам

във свят със мъничко тъга.

И бдят звездите нощем над съня ми,

а денем слънцето подава ми ръка.

 

Не моля ви за милостиня,

ни прошката ви ща.

Аз скитам пак по своя бряг самотен

и чакам вечността...

© Джоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, определено знам описвам тъжните си настроения. Но благодаря за корекцията. Мнението на други автори винаги е било важно за мен.
  • Хареса ми. Усетих настроението ти. Бори се, скитай, търси....в самотата човек осъзнава вечните истини.
  • ти самата знаеше ли какво искаше да кажеш на четящия?
    че текстът не знае е ясно от пръв прочит...

Предложения
: ??:??