27 июл. 2010 г., 22:04

Сама съм...

945 0 3

Сама съм...

 

Потапям се в мъгла от чувства,

в сълзи и смях залива се брегът.

Танцуват лудо нощни пеперуди...

Или пък здрачът губи се в контура сляп.

 

В красивата безкрайност на морето

вълните плискат своя гняв.

Очаквана почивка за сърцето

ли бе за мене тоя бряг?

 

Аз боря се, вървя и скитам

във свят със мъничко тъга.

И бдят звездите нощем над съня ми,

а денем слънцето подава ми ръка.

 

Не моля ви за милостиня,

ни прошката ви ща.

Аз скитам пак по своя бряг самотен

и чакам вечността...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, определено знам описвам тъжните си настроения. Но благодаря за корекцията. Мнението на други автори винаги е било важно за мен.
  • Хареса ми. Усетих настроението ти. Бори се, скитай, търси....в самотата човек осъзнава вечните истини.
  • ти самата знаеше ли какво искаше да кажеш на четящия?
    че текстът не знае е ясно от пръв прочит...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...