Master_and_Servant (Натали)
15 133
29 янв. 2007 г., 22:32

Сама със себе си... 

  Поэзия
1099 0 5

И вниквайки в дълбоките копнежи,
откривам своята желаност дивна,
в мига по-кратък, пълен с надежди,
без страх и в огън ме помилва.


Седя и гледам в празнотата,
чувам само себе си, дъха си,
рисувам смисъл в самотата,
вечност правя от мига си.


Въпросите са може би ненужни,
само усет, липсата на думи,
и далеч не можем да останем чужди,
с очи облечени в заблуди.


Едва ли, границата ще премина,
дали ще бъде все така,
до края моята усмивка дивна,
да ражда неподправена мечта.


Края няма да успее да пропие,
трудно ще извика в мен тъга,
слепота дори очите да покрие,
аз ще видя огънят в страстта...

© Натали Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??