Сама със себе си

2 дек. 2015 г., 20:03

Поэзия

359 0 2

Сама със себе си

В притихналата стая съм сама.

Долавях само шума на сърцето си.

То биеше лудо, неутолимо, жадно

за очакваната топлина.

Снагата се сгряваше, бунтуваше се

и тръпнеше, застиваше пред

неповторимото вълнание.

Светлината на лампата надничаше

в душата ми, ровеше се в в истината

или лъжата и помръкнала от тъгата

в сърцето ми, свиваше лъчите си в

черна топка.

Защо ли е така?

Може би вярата в светлината е загубена,

може би лъжовен е светът или просто не

бе докосната жаравата на другото сърце.

Колко странно е да бъдеш сам със себе си

и само в самотата да бъдеш какъвто си в младостта.

yankova41 (Йонка Янкова)

2015-12-03T17:01:04+02:00

Благодаря ви приятели.лека вечер скъпи.
koli4a (Никола Апостолов)

2015-12-03T12:29:09+02:00

Харесах и оценявам,Йонка!Радвам се, че прочетох!
Поздрави от мен и хубав ден!!