Сама със себе си
Сама със себе си
В притихналата стая съм сама.
Долавях само шума на сърцето си.
То биеше лудо, неутолимо, жадно
за очакваната топлина.
Снагата се сгряваше, бунтуваше се
и тръпнеше, застиваше пред
неповторимото вълнание.
Светлината на лампата надничаше
в душата ми, ровеше се в в истината
или лъжата и помръкнала от тъгата
в сърцето ми, свиваше лъчите си в
черна топка.
Защо ли е така?
Може би вярата в светлината е загубена,
може би лъжовен е светът или просто не
бе докосната жаравата на другото сърце.
Колко странно е да бъдеш сам със себе си
и само в самотата да бъдеш какъвто си в младостта.
© Йонка Янкова All rights reserved.
