Сама със себе си
В притихналата стая съм сама.
Долавях само шума на сърцето си.
То биеше лудо, неутолимо, жадно
за очакваната топлина.
Снагата се сгряваше, бунтуваше се
и тръпнеше, застиваше пред
неповторимото вълнание.
Светлината на лампата надничаше
в душата ми, ровеше се в в истината
или лъжата и помръкнала от тъгата
в сърцето ми, свиваше лъчите си в ...