Сами

10 нояб. 2021 г., 10:38

Поэзия

274 0 2

Прибирам се в смълчания си дом

с прозорци тъмни - сенки в полумрака.

В бряста… вятърът невидим е заспал

и тихичко похърква сред клонака.

Отварям бавно входната врата.

Прискърцва мило, кани ме да вляза…

В антрето, чифт пантофи очакват ме с тъга

да ги нахлузя и взаимно да се пазим.

Запалвам в хола полюлей кристал.

Със светлината звън дочувам странен.

А то, било е моята душа… доволна ,

тук по-дълго да остане.

Присядам в тишина върху люлеещ стол

и спомени връхлитат ме безспир.

Детска глъч, любов, пораснали деца,

отминал епизод погълнат от ефир.

Люлее се светът или, е може би животът…

Редува цветове от щастие и скръб

Пристигнали на този свят сами,

сами оставаме, в последния си път.