Сами
Прибирам се в смълчания си дом
с прозорци тъмни - сенки в полумрака.
В бряста… вятърът невидим е заспал
и тихичко похърква сред клонака.
Отварям бавно входната врата.
Прискърцва мило, кани ме да вляза…
В антрето, чифт пантофи очакват ме с тъга
да ги нахлузя и взаимно да се пазим.
Запалвам в хола полюлей кристал.
Със светлината звън дочувам странен.
А то, било е моята душа… доволна ,
тук по-дълго да остане.
Присядам в тишина върху люлеещ стол
и спомени връхлитат ме безспир.
Детска глъч, любов, пораснали деца,
отминал епизод погълнат от ефир.
Люлее се светът или, е може би животът…
Редува цветове от щастие и скръб
Пристигнали на този свят сами,
сами оставаме, в последния си път.
© Валя Сотирова All rights reserved.
