Лютиче (Валя Сотирова)
328 274
10 nov 2021, 10:38

Сами 

  Poesía
275 0 2

Прибирам се в смълчания си дом

с прозорци тъмни - сенки в полумрака.

В бряста… вятърът невидим е заспал

и тихичко  похърква сред клонака.

 

Отварям бавно входната врата.

Прискърцва мило, кани ме да вляза…

В антрето,  чифт пантофи очакват ме с тъга

да ги нахлузя   и взаимно да се пазим.

 

Запалвам в хола полюлей кристал.

Със светлината звън дочувам странен.

А то, било е моята душа… доволна ,

тук по-дълго да остане.

 

Присядам в тишина върху люлеещ стол

и спомени връхлитат ме безспир.

Детска глъч, любов, пораснали деца,

отминал епизод  погълнат от ефир.

 

Люлее се светът или, е може би животът…

Редува цветове от щастие и скръб

Пристигнали на този свят сами,

сами оставаме, в последния си път.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??