САМИ СМЕ
Във стаята... където степенувахме
от двама ни кой повече обича,
стаила се е болката, закичена
с пирони от ръждивост... тихо срича.
Прошепва как стените са припявали
въздишките, изригнали с оргазми.
Целувките, от слабост криволичещи
по тайните места, крещящи в спазми.
Завивки, от първичност поизмачкани.
Телата ни - в завършеност крещяща.
Възглавници по пода, неизгаснали
от чувствата ни пепелно-горящи.
Стъклата, отразяващи очите ни,
когато се пречупиха с омраза.
Завесите, целуващи букетите...
изсъхващи в самотна бяла ваза.
И думите, изписани по плочките,
напомнящи ни в транс какви били сме,
превърнахме в безкрайно многоточие,
бледнеещо под стъпките... Сами сме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
