Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
24.06.2007 г., 9:38 ч.

САМИ СМЕ 

  Поезия
947 0 24
 

Във стаята... където степенувахме

от двама ни  кой повече обича,

стаила се е болката, закичена

с пирони от ръждивост... тихо срича.

Прошепва как стените са припявали

въздишките, изригнали с оргазми.

Целувките, от слабост криволичещи

по тайните места, крещящи в спазми.

Завивки, от първичност поизмачкани.

Телата ни -  в завършеност крещяща.

Възглавници по пода, неизгаснали

от чувствата ни пепелно-горящи.

Стъклата, отразяващи очите ни,

когато се пречупиха с омраза.

Завесите, целуващи букетите...

изсъхващи в самотна бяла ваза.

И думите, изписани по плочките,

напомнящи ни в транс какви били сме,

превърнахме в безкрайно многоточие,

бледнеещо под стъпките... Сами сме!

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??