Сами творим и своя Рай... и своя ад
Понякога се губим сред посоките,
които са навсякъде пред нас.
Потъваме сред бездните, дълбоките,
забравяме и правото на глас,
което дадено ни е с самото раждане -
Тогава сякаш губим светлината
във някакво несвършващо пропадане,
и дъжд вали, но няма я дъгата,
да ни дари със свойте цветове.
Затваряме се в себе си полека
и губим спомена, че има и небе...
Но има лек! Не го търси в аптека,
а в топлата усмивка на дете,
във ароматите на вятъра, в природата,
във песента на малкото щурче -
Така ще видиш пак доброто в хората!
Не се затваряй сам в безлична кула!
Не се обръщай с гръб към този свят!
Спомни си мисълта, която слагам тука -
Сами творим и своя Рай... и своя ад!...
21.02.2019.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
/не, че е важно съгласието ми де/
