1 nov 2020, 12:30  

Сами творим и своя Рай... и своя ад

567 1 6

Понякога се губим сред посоките, 

които са навсякъде пред нас. 

Потъваме сред бездните, дълбоките,

забравяме и правото на глас, 

което дадено ни е с самото раждане -

Тогава сякаш губим светлината 

във някакво несвършващо пропадане, 

и дъжд вали, но няма я дъгата, 

да ни дари със свойте цветове. 

Затваряме се в себе си полека 

и губим спомена, че има и небе... 

Но има лек! Не го търси в аптека,

а в топлата усмивка на дете, 

във ароматите на вятъра, в природата, 

във песента на малкото щурче -

Така ще видиш пак доброто в хората!

 

Не се затваряй сам в безлична кула!

Не се обръщай с гръб към този свят!

Спомни си мисълта, която слагам тука -

Сами творим и своя Рай... и своя ад!...

 

21.02.2019.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Дарина, за включването.
  • Оо, да! Тук сме в абсолютно съгласие /не, че е важно съгласието ми де/
  • Така е най-лесно, няма проблем, не губиш нищо съществено 😊
  • Не знам какво става във форума, но май ще си го спестя 😁
  • Благодаря, Дени, най-малкото поне показа, че не те е страх да ме коментираш, след ставащото във форума.
    А и това не е малко 😊

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...