Сами творим и своя Рай... и своя ад
Понякога се губим сред посоките,
които са навсякъде пред нас.
Потъваме сред бездните, дълбоките,
забравяме и правото на глас,
което дадено ни е с самото раждане -
Тогава сякаш губим светлината
във някакво несвършващо пропадане,
и дъжд вали, но няма я дъгата,
да ни дари със свойте цветове.
Затваряме се в себе си полека
и губим спомена, че има и небе...
Но има лек! Не го търси в аптека,
а в топлата усмивка на дете,
във ароматите на вятъра, в природата,
във песента на малкото щурче -
Така ще видиш пак доброто в хората!
Не се затваряй сам в безлична кула!
Не се обръщай с гръб към този свят!
Спомни си мисълта, която слагам тука -
Сами творим и своя Рай... и своя ад!...
21.02.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Дарина, за включването.
-
Оо, да! Тук сме в абсолютно съгласие
/не, че е важно съгласието ми де/ -
Така е най-лесно, няма проблем, не губиш нищо съществено 😊
-
Не знам какво става във форума, но май ще си го спестя 😁
-
Благодаря, Дени, най-малкото поне показа, че не те е страх да ме коментираш, след ставащото във форума.
А и това не е малко 😊 -
Така е. Малките неща са онези, които трябва да забелязваме.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
