Сами творим и своя Рай... и своя ад

Nov 1, 2020, 12:30 PM 2020-11-01T12:32:03+02:00

Poetry » Phylosophy

373 1 6

Понякога се губим сред посоките,

които са навсякъде пред нас.

Потъваме сред бездните, дълбоките,

забравяме и правото на глас,

което дадено ни е с самото раждане -

Тогава сякаш губим светлината

във някакво несвършващо пропадане,

и дъжд вали, но няма я дъгата,

да ни дари със свойте цветове.

Затваряме се в себе си полека

и губим спомена, че има и небе...

Но има лек! Не го търси в аптека,

а в топлата усмивка на дете,

във ароматите на вятъра, в природата,

във песента на малкото щурче -

Така ще видиш пак доброто в хората!

Не се затваряй сам в безлична кула!

Не се обръщай с гръб към този свят!

Спомни си мисълта, която слагам тука -

Сами творим и своя Рай... и своя ад!...

21.02.2019.

Георги Каменов

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mislitel (Георги Каменов)

2020-11-02T20:01:43+02:00

Благодаря, Дарина, за включването.
щураче (любимка)

2020-11-02T19:22:47+02:00

Оо, да! Тук сме в абсолютно съгласие /не, че е важно съгласието ми де/
mislitel (Георги Каменов)

2020-11-01T17:38:24+02:00

Така е най-лесно, няма проблем, не губиш нищо съществено 😊
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-11-01T17:36:42+02:00

Не знам какво става във форума, но май ще си го спестя 😁
mislitel (Георги Каменов)

2020-11-01T17:27:04+02:00

Благодаря, Дени, най-малкото поне показа, че не те е страх да ме коментираш, след ставащото във форума.
А и това не е малко 😊
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-11-01T17:13:41+02:00

Така е. Малките неща са онези, които трябва да забелязваме.