Самичък отново
713
0
0
И пак самичък лягам си,
и пак на звездите моля сеусмивката ти прекрасна да видя.
Няма те вече до мен,
тръгна си по-тихо и от вятъра
и сърцето ми сякаш крещи,
при мен се върни,
а очите ми разкайват се те,
пускат сълзи така кристални,
изпълнени с мъка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Киров Все права защищены
