Самичък отново
716
0
0
И пак самичък лягам си,
и пак на звездите моля сеусмивката ти прекрасна да видя.
Няма те вече до мен,
тръгна си по-тихо и от вятъра
и сърцето ми сякаш крещи,
при мен се върни,
а очите ми разкайват се те,
пускат сълзи така кристални,
изпълнени с мъка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Киров Всички права запазени
