Самият живот
Преди време ти писах "Добър вечер, Любов!".
Днес унило изричаш "раздяла".
Приседни тук за малко и чуй моя зов,
не отричай ме, теб съм възпяла.
Бе приятелка - гост... във мойта душа,
теб дарявах със мигове страстни,
с теб рисувах усмивки, запалвах слънца,
и тъгата за мен бе безвластна.
Черни облаци смело обяздвах без страх,
с тях препусках... докосвах дъгата.
И обливах я ручейно с нежност и смях,
с благодарност, дари ми искрата.
Нестинарски закътах я в тъжно сърце,
затанцувах по въглени жежки.
Не забравях... иконата стисках в ръце,
тя ме водеше в дните нелесни.
Така че, Любов... не изричай "раздяла".
Не, не можеш! Бъди благослов!
Ти с душата съдбовно, докрай си се сляла.
Ти за мен си самият Живот!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
